MUSHROOM JAZZ

Почти не чувах какво си говорят останалите, макар че го правеха на висок глас. Всички бяха омотани в шапки и качулки, а ватърът затрудняваше комуникацаията почти изцяло.

Пътеката беше кална, прескачахме от камък на камък и едва успявахме да хвърлим по някой поглед към огромните скали, езерата и поръсените с пудра захар върхове, които чезнеха в ниските облаци.

Припалвах по цигара, но бързо приключвах, защото добивах странно усещане за кристално крехки пръсти. Фаса прибирах в плика-пепелник. Чистотата на усещанията не ми даваше да хвърля боклук в тревата.

Всички дишаха дълбоко поради непривичното натоварване и може би заради разредения въздух. Въпреки че нямахме багаж, планината не ни оставяше почивка и натоварваше всяко усещане в нас до пределна степен. Когато стигнахме хижата, езерото до нея привлече всички погледи. Пристигналите по-рано вече му се бяха наситили и ни посрещнаха:

- Копелееееееееее, нема такова яко место! Аре да свиеме и после да вкараме по един чай в хижата!
- Аамм... - измънках след като регистрирах грубата намеса и отново се загледах във водата. От другата страна на езерото малък водопад шумеше, а силният студен вятър докарваше звукът му изкривен и непостоянен над малките вълнички. Стигнах брега и наведох глава, загледан в небето. Облаците се плъзгаха под краката ми. Малки рибки се стрелкаха през мен без да деформират отражението ми, нито това на небето.




Ниска старица се появи на входа на хижата и привлече вниманието ми. Усмихна се и поздрави. Поканата й за чай беше очаквана от всички; както се бяхме разпиляли наоколо, така бързо-бързо влезнахме по тясния коридор и се озовахме в чайната. Една малка печка гледаше с червени очи към дремещия си голям брат, който скоро щеше да се разбуди от летен сън в средата на помещението. На стената имаше закачена сред борови клонки изсъхнала гъба. Балатумът по пода поемаше стъпките ни и ни заведе до пейките. Насядахме и поръчахме чай. Бабката се върна с димящите пластмасови чаши и ги остави на масата, а ние ги разграбихме бързо. Тя се върна в кухнята за още и отново ги разположи на масата. Разказа ни как през зимата се случва по 3 седмици да не вижда хора. Сама се грижела за хижата, нямала дори котка. Зачудих се как една старица, прехвълила седемдесетте, се справя със свирепата зима на тази височина... Видях свещи по масите - сигурно токът често прекъсваше... Представих си февруарската нощ в тази чайна, бабата седнала на пейката, отворила книга върху мушамата...

Двама приятели решиха да нощуват в тази хижа, останалите хванахме пътеката наобратно към долната хижа, за да вземем багажа и да тръгваме към София. Всички говореха за гъби, но гъбите се криеха, докато един приятел не се препъна и падна на тревата, където едва не забоде нос в една малка и мокра халюциногенка. Настъпи оживление и след секунди всички заеха поза "баба бЕре гъби". Намерихме няколко, на следващата полянка също, но бяха малко. По-късно мернах една поляна, на която ми се струваше, че растат доста и не сбърках. Основна цел на мислията бяха конските лайна, покрай които гъбите се събираха да цъкат сантасе. Интересно е как гледната точка кара хората да се ровят в лайната.


Сварихме гъбите на чай, в дневната на новата хижа. През цялото време магнетът бичеше чалга и се притеснявах чаят да не се пресече :)

Е, не се пресече. Раницата ме прегърна, срастнахме се в странна симбиоза и тръгнахме надолу. В полите на планината имаше плътни облаци, създаващи илюзията за море. Радвах се, че скоро щяхме да ги стигнем, за да се гмурна. Седнахме да починем за няколко минути в една кръпка трева край горската пътека и насядахме върху един повален бор. Погледнах нагоре. Бяхме в земята на боровете. Те са били там много преди нас и щеха да са там доста след нас... Поклатиха короните си и се усмихнаха в съгласие. Нападалите им иглички се раздвижиха под обувките ми за да потвърдят мисълта ми. Нямаше смисъл да ги питам каквото и да било. На всеки клон стоеше по един отговор, обвит в боров аромат и с капчици роса върху него. На боровете им беше все едно дали ще ги обера. Не ги обрах. Не можах и да ги прочета, но ми беше все едно. С боровете не играехме на Q&A. Оглеждахме се както биха се оглеждали две добронамерени извънземни раси при първа среща под открито небе. Игличките също бяха в играта.

Раницата отново стана част от мен. Качихме се на пътеката и заплувахме надолу. Върху боровете се появи едно растение, което приличаше на коса върху дърветата. Висеше на парцали и напомняше за филм (action, thirler, drama). Едно растение, върху друго, кара мозъка да пуска ток по разни пътечки а цялото уравнение има като резултат страховит изглед. Невероятно, а?

По-надолу стигнахме до сечище. Рев на дърворезачки отекваше в гората. Смола се стичаше по отрязаните стволове. Загледах се в концентричните кръгове на един пън. По него имаше роса от смола и вече десетки насекоми бяха споделили съдбата на дървото, попаднли в кехлибарения капан на умиращия гигант. Представих си скафандри, димяща земя, огнехвъргачки.

Светлината проблясваше по капките смола.

Стигнахме брега на морето. Седнах и гледах как другите влизат във водата, сякаш бяха поданиците на Посейдон, които се прибират на дъното след успешен работен ден на брега. Малко по малко те изчезнаха в дълбината и аз тръгнах по следите им.

Кенефът - моя слушател! (Sci-fi статия за алкохола)

В: Кой ти е най-добрия приятел?
О:Който черпи.
В: Имаш ли видео?
О: не, братле, загубих картина след 8мото големо.
В: Имаш ли си гадже?
О: Тайна. (Чакай да разгледам phone-book-a, заплюл съм си две каки от 4ти клас, оня ден повръщахме заедно в голямото, до салона по физическо. Мисля, че ме харесват. I think she likes meeee! Rrrrrrr!)



Та значи първа история, някой наскоро ми я разказа, а аз я правя леко sci-fi в памет на Станислав Лем, автор на уникатната книга "Конгрес по футурология":

Домашен купон, шумотевица, алабализми. На един от пияните му се присира и се запътва към помещението. Ооообаче някой друг капитан Драйфус вече се държи здраво за плочките в пилотската кабина и опитва да направи пространствения скок, надничайки в илюминатора (като на Старгейт). Процеса е сложен, знаете, че още не ги влядееме много тия трансформации на материята в енергия, та глвния герой решава да се помотава пред вратата като вълк зад решетки надявайки се скоро да чуе звука на успешния трансгалактически преход на двигателя на Казини - казанчето и след това колегата да се появи в нормалното пространство извън кенефа с характерния за космонавтите празен поглед.

Да, да, ама не (двойно положително отрицание). Капитан Драйфус има трудности с двигателя, частиците на горивото не изтичат с необходимата скорост за да тласнат кораба в безкрая и пространствен скок няма и няма и няма...

В тва време главния герой постига критична маса, след която уважаемия читател знае, че последва неконтролируема лавинообразна реакция, позната като ядрена експлозия. Обстоятелствата изискват трезва мисъл, каквато няма в близките няколко кубични светлинни години (Не миналивай веч от тая стара Джанксова ракия). Главният герой решително отваря близката каюта и встъпва в мрака. Обстоятелствата не му позволяват да включи осветлението, защото бързината е от съществена важност, но все пак мисълта му подсказва - сложи някъф парцал на мокета и после само го хвърли в комоса с пълнежа, щото после как ше чистиш в безтегловност - не те виждам... Героят докопва първото платнено нещо (иска ми се да беше чаршафа на близката койка, но наистина не си спомням какъв беше, така че, приемам, че си е свалил тениската). Инсталира го под гъза си и с невероятно отработено движение сваля панталона и отваря клапата...........

Миговете на наслада минават... един, два...

В мрака се чува ръмжене. Раздвижване. Чудовището протяга лапа и... лампата светва. Нашия човек се телепортира в президентския апартамент - родителите на домакинката, които за съжаление са си вкъщи. Бащата и майката се надигат изпод завивките и поглеждат героя, който вече не изглежда много героично: клечейки над купчинка пиянско лайно върху тениска, на пода, в спалнята на майката и бащата на домакинката...

Няма време за мислене! С поредно отработено движение вдига панталона, хваща 4те ъгъла на тениската и мята вързопа прерз отворения прозорец... И гредаааааааааа! Прозореца е със спуснат комарник!

От този етап исторята няма нужда да бъде пресъздавана по-нататък - читателя има опит. на този опит разчитам и да постнеш твоята исторя като моентар :)

Пушим и мислим, мислим и пушим.

Пушим и мислим, мислим и пушим. Кога гледам - аз само съм пушл... И така последните неколко години са пушек и пепел от тоя дето минава дори през плътно затворените прозорци и прецаква всички движещи се елементи. Миниатюрни частици кожа, прашинки мозък, отлющени от дима и напластени върху учебниците, клавиатурата и живота...

А през цялото тва време разни ентусиасти правят обиколки, берат гъби, карат Жипове, унищожават методично кокаиновите плантации и прецакват новите банкноти (щото само новите стават). На некой колумбийски байно децата му на 6 и 8г са по-точни стрелци от Антонио Бандерас. Свитнаха кварталния дилър от 100 метра докато си поркаше човека. Мир на праха му - нали за прах говорим.

Набирам телефона под надписа "Реди, цикли безпрашно?" Ало-здравейте, искам да си поцикля безпрашно, като едно време в Йолита (Юлита?). Последния път бех на 17 и връзките ми светеха на ултравиолета.

прассссс слушалката (мое ли ти праснем майката)

Е кво стана? Нещо май немам слушатели - са ше спамна блога на всички приятели.

Добре дошли на борда на трансгалагтическия крузър Салвия

Добре дошли на борда на трансгалагтическия крузър Салвия - аз съм вашият капитан Психонавт. Излизам, или по-скоро влизам ребром със следната теза:
Ако мозъкът виси на закачалки в черепната кутия, Салвия е начинът да ги потрошите всичките.
Ще ви го докажа.
Позната е теорията за двигателите, които не преодоляват разстоянието а огъват пространството, скъсявайки дистанцията между две точки. Салвия е такъв двигател. А точките, в които може да попаднете - колкото прашинките в пакет с бело, умножени по прашинките на пакет витамини, умножени по песъчинките в Сахара. Така че ще се поразходим ;) Поради особената технология пътуванията са кратки, около 5 минути.
А ето и пътуването започва, запалете двигатела - поемете дълбоко дима.
Ебаси якото... Аааааааахахахаха... Аааааа разии ли... моетва.... Сериозно ли мииииии.... от ената страна Тукааа... не моа така.... от едната страна дали е тръудно..? Ше умра? Да не ми е трудно ли ве, аз?! Хахахахахаха.... Буахахахаха... Аааааааааа копелеееее... АААА! Хахахаха...... аре иии зени да реколе фи уитедааа рр але коооре ....
...
...
...
Аз ях в ноо такоа насроение, нали?
Аааа, ебати смешното...
Аз един ден не моа шофирам, не се знае отде ше ми излезне света... Аааа не, тва е ебати чудото... Стиа бе, копеле, шо ме гледате така странно?
- Къде беше бе, копеле?
Аааааа, няма да кажа!
- Хахахахахаха...
Само ще ви кажа, че на връщане тряа да нимавате да не паднете... Хахахха...
Мноо скептично бях настроен :) Ама почвам да се връщам вече; преди малко не можех да ви кажа "скептично"...
За мене бяха около 5 секунди брутален страх... За момент разбрах нещо, което слава Богу не е истина.
Аз го усетих съвсем физически, че това е ръба на балкона и аз ей така се прехвърлям във другата... другия свят - нагъна се целия свят. Тва са 10те секунди, в които ме беше адски страх... Не можех да разбера дали съм казвал, че това тука тва цялото е вярно или онова там е вярно...
- Уплаши се да не останеш на грешното място?
...
Определено не беше нещо духовно... Чисто физически беше...
- Гледаше ни супер-странно...
- Говореше mumble-jumble!
Верно?
- Да бе, кат няква пиянка примерно, хахаха...
- Аре правете другия бонг вече!
- Ама страх го свързвам с нещо, дето не е много приятно..?
Да, но е супер да се върнеш.
- Хм, аз хем съм зарибен, хем ми е спек...
Ама накрая усетих как се свличам, как изпадам и ви виждам вас как ме гледате...



Говори капитан Психонавт. Пътуването завърши. Вие сте първите, които посетиха нашата дестинация. Макар и да има милиони, които ползват технологията, пътуването всеки път е различно, като калейдоскопа. (ех, защо ли го счупих, като бях на шест...)

Очаквайте: Аудиозапис от корабния дневник от пътуването на борда на Салвия.

Снежанка и седемте магистрали 2 - Fear and loathing in Sofia

Ако не сте светнали кво се случва в Powder room-а, да ви покажа нагледно.

Стъпка едно:

Стъпка две:

След стътпка две имаме резултат:

Стъпка 3 - е, сещате се:

Стъпка четири: We can't stop here, this is bat country! Jesus man!

Снежанка и седемте магистрали - Клуб Ялта

Ако теглиш един език на мивката в powder room-a излиташ като първите кучета в космоса, Белка и Стрелка. Опашката пред кенефа е голяма, ама си заслужава чакането - пестиш пари, плакнеш очи: гейове, олигофрени, "фешън" мацки с перуки като парцал за миене на пода - сички стискат пакета в джоба и "шият" нервно подскачайки на един крак :) На излизане поемаш две светкавици централно и в полуанфас и после лъщиш със зеници като слънчогледи в perfekten.com и tilllate.com.

Има си и нормални клъбъри, .38ми калибър. Не са всички с изместен център. 2-3 процента от посетителите. Те стават публика на сичките пустиняци дето ползват дансинга като catwalk, с новите оригинални турски D&G и Prada. Половината си ги представям още с етикетите по тях хехаеха. :). Естествено има и истински киселяци дето с тях може да си подквасиш млякото (ако ти пасва по-киселко, тип Бор-Чвор). Фейс контрола и охраната май не прилагат фейс контрол върху себе си, иначе щеха да са поне нормално изглеждащи борчета и мутрески. А сега са просто некви спектанти дето са им дали ключа от кенефа и глей кво стаа... Ей тоя на снимката е най-големия източноевропейски дългокосмест тапир, който познава еволюцията от Дарвин насам.

Тъпканицата често е уникална, постигат сингулярност, нарушват всички закони на Бойл и останалите типове дето казват по научному, че "като не вляа, начи не вляа". Отнася се и за гардероба. Понякога се плаша, че клубът ше се затвори за останалото пространство като черна дупка и даже светлината няма да може да се измъква. Добре че винаги остава варианта да напрайш две дръпки и да се шмугнеш през ключалката, ааай.

О, да, забрайх и жегичката. Както повече клубове - климатика не върши и грам работа.

ОБАЧЕЕЕ... наминават добри ДиДжеи, което си е един вид садо-мазо дилема - да отида ли при тъпаците с яката музика, па може и аз да напудря нослето after all, се едно не бех и аз от Коза Ноздра вчера.

Хороскоп за зодия Трева за днес

Хороскоп за зодия Трева за днес: Обърнете внимание на детайла.

Джа, Хайле Селасие, Рас Тафарай, Растафарианството, планината Зайон

Реге, рага, дъб. Хората които разцъкват тази музика, светкат отношението на твореца към Джа, Хайле Селасие, Рас Тафарай, Зайон. Какво и кой е зад тези имена обаче и изобщо има ли личности зад тях, често пъти никой не може да ми каже, така че да завържем разговор. Боб Марли, Съблайм, Тийвъри Корпорейшън, Голди и много други творци, имат цели албуми, песни, текстове, концерти, посветени на Джа, Хайле Селасие, Зайон. Но често срещам само неправилни схващания и грешни впечатления за това; растафарианството и неговите символи се асоциират изключително пофенето на коз (козене), фумтенето на трева, марихуана, жожоба, чай, чадел, и т.н,

За Джа: Богът на растафарианците. Са да не очакваш снимка? ;)


За Селасие: Бил е император на Етиопия официално от 1930 до 1974, а на практика - от 1916 до 1936 и от 1941 до 1974. По датите ще познаете, че не му е било мирно царуването. По непотвърдена информация е фаворизирал производството и дистрибуцията на хашиш и ганджа в Етиопия. Пълното обръщение към него е "Негово имперско величество Хайле Селасие Ай, Лъвът-покорител на Юдея, Цар на царете на Етиопия, избраник на Бога". Ай идва от следната схема: Англиски език- I = аз. Римската цифра I - първи. Тук играта не е случайна. Цели се отъждествяване на Бога, Селасие и обикновения човек. Затова ще срещнете и израза I and I, който означава отново смесицата между човек, Селасие и Джа. Споменавам обръщението и обяснявам етимологията, защото ще ги срещнете в музиката на много изпълнители.


За растафарианците (раста): Възникват като общество Ямайка, 30те години на миналия век (1930). Приемат Селасие като превъплъщение на Бога, част от светата троица. Употребяват канабис - здраво си пофят и все шано грамажи от най-добро качество. Разбира се, правят го с цел да почетат Джа, техният Бог, по време на (но не само) техните reasoning sessions - дискусии за нещата от живота, вселената и всичко останало :)

Чрез напушването те се доближават още повече до Джа, който от своя страна е прероден в Селасие. Затова посветяват всяка лула коз на Негово величество Селасие, преди да я запалят. Също, твърдят, че пламъкът на ганджа изгаря покварата в сърцата на хората. Боб Марли казва, че в ганджата е изцелението - "the herb ganja is the healing of the nations". Косата си сплитат (или тя сама се сплита) на расти (dread locks) не щото е фешън, а защото така символизират корените на ганджата - дървото на живота, според тяхното тълкувание на билбията. Диетата, или кухята им се нарича Айтал. Идва от "Vital" (англ, 'жизнен'). Махнали са В-то и така имаме отъждествяване на аза "I" с прироидата, т.е. с Бога. Това ще срщнете и по-надолу в текста.

Селасие към Раста: Макар че Селасие никога не е бил растафарианец, той е изразявал симпатии към раста, което за тях е било доказателство за неговата божественост - той не се самопровъзгласява за божи наместник и не преследва лични облаги, които лесно е можел да получи. Бил е последовател на Етиопската Православна църква, а политическите му и религиозните му вярвания да го задължавали да отдаде живота си на Етиопия и Африка. Идеите на раста са се припокривали с неговите - еманципацията в Африка, равнопоставеност между расите, благоденствие на човечеството.

Раста към Селасие: Те са уверени, че Селасие е Бог и за тях това не е въпрос на вяра; вярата поражда съмнения, каквито те нямат относно божественият му произход. Възприемат го като повелителя на африканските народи. Наричат го с цялото му име Хайле Селасие Ай - "ай" се изписва "I", означаващо 'Аз' на английски, и 'първи' като римско число. Съвпадение няма - отъждествяването се прави умишлено. Това съчетание символизира единството на Бога (Джа), Селасие и обикновения човек. Наричат го също и Джа Растафарай Селасие Ай. Рас Тафарай идва от Рас - принц и Тафарай, рожденото име на Селасие, което носи значението "страховит", "онзи от когото трябва да се боим". Също го наричат и Джа Джа (напр. в песента на Джентълмен - Jah Jah never fail). Раста знаят, че в деня на справедливостта той ще вземе праведните при себе си и заедно те ще заживеят в планината Зайон.

За Зайон: Според раста Зайон (mount Zion) се намира в Етиопия. Това е утопичното място на единството, мира и свободата, като срещу него на везните винаги стои Вавилон - западният начин на живот, експлоатацията и покварата. И Вавилон и Зайон са библейски градове, като според раста и според библията, първият е град на злото, а вторият се асоциира само с положителни събития и лица. Вкрайна сметка и щабквартирата на съпротивата в "Матрицата" се намира в дигиталния Зайон :).

Портата към Зайон. Намира се в стария Йерусалим. Построена е от Сюлейман Великолепни. (Ква му е била диагнозата, че си е избрал такова име..?) Освен с гейското си име се е прецакал и с портата - мислел си е, че Зайон е от другат страна, но историците казват, че такова нещо няма. Арабите я наричат "Портата на пророка Давид". Може би и те са се прецакали, защото си мислели, че гробницата на Давид е в тамошния Зайон. Снимката е от 1927 година. На нея не личат дупките от куршуми, които са се появили там през втората световна. А по-късно до портата поникват и наколко знака "влизането забранено". And isn't it ironic..?

Трeто каше

Третото каше е съществен похват да те 'вдигнат извънземните'. Обикновено е забутано на някое местенце, както казват DRS "тряба да го скрия така, че и аз да не го намеря лесно, вече, честно". Изпада от джобовете тип watchpocket, от книги, раници, изпод леглото и изобщо изпод всякаква домашна мебел. Намира се и скътано в тръбите на катерушките и лостовете, велосипедите, на стопера на тавана на асансьора (е така колко кутии цигари съм гепил, щото като малък надуших батковците и каките че там си крият цигарите).
Срещата с трето каше обикновено протича тежко, защото щом 2 пъти е било гасено, значи бая тегаво е вървяло. Хубаво е да се пали с малък пламък (в случая имаме заготовка с кибрит, тип 'survival kit'), за да се избегне опърляне на окосмяването и кожата в областта на носа и устните. Дере като на баба ми старото ренде за сапун (от оня миризливия, за пране) и на гърлото и на дробеца, кашля се яко, което усилва и ефекта. В крайна сметка може да се стигне и до 4то каше поради всички тия тегавини. Както наблюдателния гражданин вече е забелязал, бирата се ползва масово като средство против кашлица. Пък и като пресъхнеш по-късно, пак върши чудесна работа.

Боб Марли

Стария Боб Марли. Робърт Неста Марли. Роден на 6ти февруари 1945, Джамейка, маан. Оттеглил се от житието и страданието грешного Боба на 11 Май, 1981 в Маями.

Голям човек и мой приятел. Жалко, че не можахме да се запознаем. Преди споделях едни, а сега - други от възгледите и привичките му. На терена на регето той е най-големият голмайстор. Дали сам се е възприемал като такъв?

Имам сума ти негови концерти, албуми, видео и т.н. Като ме сдъвче депресията Боби винаги помага с "natural mystic". Такава блага музика не съм срещал, човек, а може би и ти не си? Предполагам, че ако трябва да ме оставят с mp3 (ме-ре-зе) плейъра ми на самотен остров, ще натъпча паметта с регето на Марли и ще почна да си припомням какво съм гледал за оцеляването по нешънъл джиографик.

На плажа музиката му завършва, в смисъл 'придава завършеност и цялост на' плажното размазване - замисли се, дали не ти напомня и на теб за онова лято на къмпинга без топла вода и с недостиг на зелен чай?